След срещата/концерта на Steve Lukather

Дани, благодаря ти за поредното магическо изживяване, с което ме дари.

Повярвайте ми! Трудно ми е да пиша. Все пак с тази ръка стиснах неговата. Няма да ви описвам историята ми с пътуването ми до София и как на косъм замалко да ми се размине всичко, защото това е достойно за една отделна история. Важното е, че бях там on time.

Часът е 19:50, а аз тепърва се появявам пред входа на залата, където вече ме чака Дани заедно с останалите 9 души имащи превилегията да се срещнат с Люк и да му стиснат ръката. Вкараха ни в клуба. Не знам как се оказа така, но аз бях най-отпред в групата. Тогава го видях. Наистина дребен човечец. Говореше си приятелски с мениджърката. Като ни видя прекрати разговора си и ни обърна внимание. Стисна ръката ми, след това поздрави и останалите. Организаторите раздадоха плакати, на които той се подписа. Направихме си снимки с него (скоро ще я имам и ще я кача тук). Аз си носех и личен материал за подпис. Списанието, което продаваха на концерта на TOTO в България 2000 г. Тогава успях да си взема автограф от него и го помолих сега да се подпише отново до своя подпис. Подписа се и тогава му показах стария подпис. Каза „Oh God! They are not the same. Whatever…“. Докато останалите се снимаха с Люк се сетих за нещо, което си бях намислил и забравил (а аз бях забравил дори и как се казвам в този момент). Помолих го да добави името на бандата ми до подписа на плаката. Той взе отнякъде един фулмастер, с който явно се беше подписвал на някаква твърда повърхност, защото върха му бе направо смачкан и ме помоли да спелувам името на групата. Малко след това meet and greet-а свърши. Беше наистина кратък. Десетина минутки може би.

Като излязох навън Дани, явно видяла вълнението ми каза „Споко бе! Ако продължаваш така няма да доживееш до концерта.“. Успокоението дойде известно време по-късно, когато изпих първите глътки бира.

Дойде часът на концерта. Влязохме в клуба. Заехме стратегически позиции и зачакахме. Сцената беше сравнително малка спрямо това, което очаквах. Между нея и публиката (първите седящи места) имаше около 2 метра.

Стив и бандата бяха хипер точни. Точно в 22:00 се появиха първо момчетата му (Steve Weingart – клавири, Eric Valentine – барабани, Carlitos del Puerto – бас), а малко след това и самия Стив. Опеделено факта, че концерта беше в клуб предразположи зрителите. Нямаше я онази дистанция между музикантите и публиката. Все едно на сецата се качиха местните рокаджии. Започнаха със „Drive A Crooked Road“. Стив веднага след това започна да говори. Оказа се доста разговорлив.

Сетлиста бе както следва:

  1. Drive A Crooked Road
  2. Twist The Knife
  3. Ever Changing Times
  4. How Many Zeros
  5. Stab In The Back
  6. Jam session / Steve Weingart keyboard solo / Jam session
  7. Keyboard & Bass session
  8. Song For Jeff
  9. Never Walk Alone
  10. Talk To Ya Later
  11. Red House (Jimi Hendrix)
  12. Party In Simon’s Pants
  13. Eric Valentine drum solo
  14. Hero With A 1000 Eyes
    Бис:
  15. Shine On You Crazy Diamond (PINK FLOYD)

За свиренето какво бих могъл да кажа… Музикантите му наистина бяха брилянтни. Барабансита просто ме разпиля. Басиста – безпогрешен. Нямам думи.

Жегата беше непоносима. Наистина тези хора от клуба трябва да се замсилят малко за това. Стив и момчетата изляха доста пот, бърсаха се, целиха се с кърпи… От Дани разбрах че на барабаниста не му е било особено добре (това си пролича към края на шоуто).  Стив простена между песните „It’s fuckin’ hot here“. Тогава някой от публиката се провикна „So, play something cool!“. Стив се наостри базиклийски и каза „Така ли? Добре.“ и започнаха „Red House“ май. Не помня вече. В средата на интрото се провикна „Is this cool enough?“. Абе всичко си беше купон. Личеше си, че и те се забавляваха.

Накефи ме солото на Valentine. Нещо което сме виждали и преди, но имаше своя чар. По време на солото спря и си завърза очите.  Посегна да вземе палките, но тях вече ги беше взел един от екипа. Започна солото с ръце и постепенно си върна стиковете. Това, което не бе в сценария обаче беше, че Люк му дръпна единия чинел, а Карлитос като видя си взе и той един. И двамата зачакаха момента, в който Валънтайн ще посегне към един от липсващите инструменти. Стана наистина забавно, когато този момент дойде. Дебеличкия дръмър остана видимо изненадан. Спря и се разсмя. Продължи солото, махна кърпата и преминаха в следващото парче.

Както винаги става звездите обявиха края на концерта и си тръгнаха. Малко след това излязоха на бис. Никой обаче не очакваше биса да бъде със Shine on your…  на Pink Floyd. Малко след началото на парчето Люк се провикна по микрофона „C’mon“ и направи жест, с който извика феновете си близо до него. Всички се наредиха отпред, буквално на една ръка от Люк. Охраната започна да връща хората назад. Стив им направи знак да ни оставят там където сме (последните 2 снимки са от мястото където бях по време на тази песен). В тъплата отпред се видяхме с Надя (на Любача жена му) и се разбрахме, ако някой се докопа до стойката на Люк да вземе 2 перца и после делим. След края на песента се проявих като по-нагъл, избутах 2-ма 3-ма и си взех най-близките 2 перца от стойката на Люк.

Концерта свърши. Да. Беше жега. Пътуването ми (и в двете посоки) бе направо епично, но си заслужаваше. Сега пак бих се подложил на всички тези мъчения. Споделям с вас някои снимки. Очаквам да ми пратят и официалните ми снимки от meet and greet-а със Стив.

Статията е публикувана в страницата ROCK.BG.

IMG_0012IMG_0015IMG_0018IMG_0020IMG_0025IMG_0027IMG_0072IMG_0073IMG_0074IMG_0076IMG_0077IMG_0078

, , , , , , , ,

Post navigation