Презареждане – Пътепис на един уличен музикант в общината

Бях обещал в социалната мрежа, че ще ви предоставя още нова информация, относно бюрокрацията създадена,  за да може уличен артист покаже изкуството си. Започвам в хронологичен ред.

След като общински съветник ме посъветва

Веднага щом се върна от почивка, общинският съветник Мариета Волф (която не крия е моя приятелка, освен това е дипломиран музикант) поиска среща с мен. Надълго и нашироко й обясних цялата история. Тя носеше със себе си всички наредби на Община Русе. Започнахме да търсим информация относно поставените въпроси. Не намерихме никъде изискване за предоставяне на диплом или друг документ, който да доказва, че музиканта е музикант. Относно въпросните минимум 15 дни, за които ме караха да платя такса. В наредба 16 намерихме текст, в който се описва, че таксата за т. нар. „тротоарно право“ се заплаща за срок от един ден или един месец. Т.е. наредбата ми позволява да си платя за колкото си дни искам и колкото си разпокъсано искам. Въпросът остава. Защо госпожата от стая 112 се опита да ми вмени някакви измислици? Сещам се за две причини. Или за да ме откаже с тежка бюрокрация или просто защото не знае правилата на „играта“. И в двата случая, ако тя беше мой служител щеше да има тежки санкции за нея.

Кои са абсурдите в сегашната ситуация?

13901700_1770716213144998_212983702_oОбсъдихме с Мариета и други кусури на тази генерална простотия с таксата. Тя самата смята, че таксата е несъстоятелна. Т.е. безсмислена. Аз намирам някакъв изкривен смисъл в нея, но ако трябва да съм честен не ми се влиза в обяснения какъв. За мен е абсурден начинът, по който се случват неща и тежката бюрокрация, на която съм подложен за 60 шибани стотинки. Знаете ли колко хартия заминава само за това? Само на гишето в банката всеки път, на всяко плащане ми разпечатват поне 4 листа хартия. Освен това, да приемем, че съм пътуващ музикант (или група), който поради някаква причина му се налага да остане в Русе (например повреда на автомобил). Нямам шанс същата вечер да изляза и да свиря на центъра заради въпросната малоумна бюрокация. Толкова ли не можеше в касовите апарати на тези, дето таксуват по платените паркингите (да не отварям пак тази тема, че…) да се добави нов код и по този начин да бъдат таксувани уличните музиканти. Представете си. Заставам на центъра, свиря си, минава чичкото със зелената жилетка, чуква ми касовия бон, прави с него фунийка и я закача между струните, взема си от „шапката“ ми умрелите 60 с’тинки и си заминава. Ами… не. Твърде лесничко е. Трябва повече да се изпотим за тая работа.

Както казах, Мариета смята, че таксата е несъстоятелна. Точно затова тя пусна до кмета писмо, с което изисква справка на приходите, в следствие на това решение, от момента в който е в сила. Мисля, че сумата ще е по-малка от 10 лв. Все още чакаме отговорът.

Волф в стая 112

Още на следващия ден Мариета посетила (подготвена) стая 112, представила се и започнала да задава въпроси (предварително подготвен списък). Разбира се, на всичките отговорите са били каквито трябва. Спор по темата вече е нямало. Или госпожата е прочела наредбите (най-накрая) или се е отказала да ме отказва с тежка бюрокрация.

Леката процедура по първоначално издаване на разрешително

Колежката Ваяна Ташева също имаше един пърформанс на улицата и има желание за следващия също като мен да е легитимна. Вчера й оказах съдействие в общината, с цел да намерим най-краткия път (не питай старило….). Съчетах това с доплащане на таскичка за днес (петък) и за следваща седмица. Вая дойде с попълнена бланка (която и дадох) и директно застана на Гише 1. Каза за какво е (на любезната госпожа), а тя вече знаеше всичко, което трябва да се направи. Прие документа (без дипломи и други неща), даде входящ номер, Вая си плати след това на банката и толкова. Сега чака да получи заветното разрешение. Работата отне не повече от 15 мин.

Презареждане – Резервация на още дни в старо вече разрешително

Как мина процедурата при добавяне на още дати в табличката на гърба на разрешителното. Първата стъпка, която трябва да направя е да се наредя на опашката в банката и да си платя. С документа за внесена сума отивам в любимата 112 стая и там моята любима госпожа ми заверява в табличката дните, които посоча. Това е. Разбира се Вая ме придружи, за да я запозная с „милата“ дама, която ще я обслужва тепърва (ако й разрешат).

И за финал…

… ще се видим на центъра довечера.

Post navigation