Как полицията във Варна спъва уличните артисти

Тези от вас, които следят музикалните ми изяви знаят, че в края на миналата седмица гостувах във Варна. Съчетах семейната почивка с малко свирене вечер в центъра на Варна. Имах възможността две вечери подред да си изкарам разкошно и да се запозная с голяма част от колегите улични артисти. Прекрасни са. И знаете ли? Задружни са. Помагат си.

Предварително се заинтересувах, дали община Варна има подобни регламенти като община Русе. Никъде не намерих в сайта има се споменават улични артисти или подобна дейност.

Свирих в събота и неделя. Освен това свирих до късно, отколкото в Русе. Останах след 11:00 вечерта. Нямах това намерение, но видях, че останалите колеги продължават и реших, че общината уважава това, че е т. нар. „сезон“ и не прави спирачки за тези, които създават атрактивни за туристите събития. Имаше всякакви чудеса. Художници със спрейове, музиканти, жонгльори, въртене на пой и др. Шарено и прекрасно.

Полицаите и барабаниста

В понеделник реших да не свиря, защото синът ми имаше рожден ден, а и вече ме боляха пръстите от предните два дълги сета. Прекарахме с приятели времето си много близо до колегите артисти в съседно заведение. На връщане към колата отдалеч се чуваше колегата, който свиреше на барабани, шишета, кофи, тенджери, пейка, уличен стълб и всичко друго, което му попадне. Разкошен. Не мога да говоря за това колко е добър, но със сигурност е много атрактивен. Останахме малко да го погледаме (нямахме избор, защото рожденикът беше като заслепен – седна на земята и зяпна), дадохме своята лепта. В този момент се появиха полицаи. Барабанистът без да спира песента и свиренето, с една ръка бръкна в джоба си, свирейки, извади си портмонето и от там личната карта и атрактивно я подаде на служителите на реда. Последваха бурни аплодисменти за трика. Наистина беше ефектен. Яд ме е, че не успях да заснема този момент.

Спор с полицая

Усетих накъде вървят нещата с полицаите и тогава започнах да снимам. В един момент събрах смелост и отидох да попитам полицаите какво ще се случи. Ще има ли глоба? Какви действия ще се предприемат?  Бях настроен съвсем приятелски и нямах намерение да се заяждам, до момента в който не видях, че полицаите не знаят какво правят там и „за какво се борят“. Разговорът ми с полицаите за съжаление не се чува добре на записа долу.

Някъде по време на спора ми с полицая го попитах кой е. Той се представи като Младши инспектор Петров от 1-во РПУ Варна. За уточнение часът беше около 21:30.

Започнах да задавам въпроси. Попитах какво ще се случи с музиканта. Казаха ми, че няма да го глобят, но ще трябва да спре да свири. Така и не ми казаха на какво основание. Обвиниха го, че проси. Аз го защитих, като казах, че това не е просия, а дарение за дейността му. Така и не ми обясниха къде и как се регламентира, кое е дарение, кое е просия. Не знаят. В следващия момент решиха, че проблемът е, че няма разрешително за търговска дейност. Ама той не продава нищо, по дяволите… Попитах кой нормативен документ им дава право да спрат дейността му. Отговорът беше „Наредбата на Община Варна„. Ама коя наредба??? На четвъртия път оня се сети, че може би е за обществения ред. Казвам ОК, ама покажете ми къде е посочено това. Полицая като машина – „Наредбата на Община Варна“. Ама член, алинея, нещо??? Няма. Минава ми с номера, че аз трябва да съм запознат с наредбите на общината, в която пребивавам. Да, така е. Но той като длъжностно лице не е ли редно да се обоснове? На какво основание спира дейността на барабаниста??? Така и не получих отговор на този въпрос.

Инспектора поиска и моята ЛК за справка. Предоставих я, провериха ме, описаха ме и ми я върнаха. Предполагам, че това бе някакъв жалък неуспешен опит за да ми затвори устата.

Попитах отново защо спират дейността на барабаниста. Полицая ми отвърна, че не е длъжен да обясни на мен, защото нямам отношение към въпросният барабанист. Ако той (барабаниста) имал претенции, щял да обясни  на него. Окей, викам. Утре вечер ще изляза да свиря и аз. Моля, елате и ме спрете с основание. Петров отвърна, че не е на смяна, но можело да дойде да ме слуша като гражданин.

Кой плаща заплатата на полицаите?

Някъде по време на разговора Петров ме помоли да не го снимам повече. Спрях. Друг минувач започна спор, че имаме право да го снимаме колкото си искаме, защото е длъжностно лице и е с униформа на работа. Допълних, че ние гражданите като техни работодатели имаме право да се интересуваме дали те изпълняват правомерно работата си и и при нарушение да ги докладваме, като събираме доказателства за това. Ето тук вече ченгето заби поредния виц. Заяви, че не му плащаме ние заплатата. Попитах го откъде идват парите за неговата заплата според него. Той отговори, че идват от държавната хазна. Попитах как влизат там. Мълчание. Обясних аз. От данъците, които си плащаме аз, барабаниста, жена ми, дори и вие и колегата Ви. Така, че косвено ние сме Ваш работодател. Наистина не съм запознат юридически дали имам право да го снимам, при условие, че ми е направил отказ, затова спрях. Реших да не измествам фокуса на спора.

Развръзката

Накрая в пряк текст заявих на инспектор Петров, че въобще не знае какво прави и на какво основание. Обясних му, че единствената причина, за която се сещам, че може да е тук е непълнолетния пианист по-нагоре по улицата и то би трябвало да сезира Отдел за закрила на детето, за да проверят, дали детето не е там насила. Те ме помолиха да ги придружа до там. Момчето беше там с баща си, но дочул суматохата явно спрял да свири. Полицая ми каза „Виждате ли? Няма нарушение. Никой не свири.“. Очите ми станаха на палачинки. Наистина ли??? Има извадено пиано на улицата, има тонколона, но щом в момента не свири, значи не е нарушител??? Т.е. докато минавате по улицата и не се свири нарушение няма. Ако след вас продължим да свирим – всичко е ОК. Ясно. Веднага избързах нагоре по улицата и предупредих останалите колеги, че идват ченгета. Да спрат да свирят. Обясних им ситуацията.

За съжаление, поради това, че бях с двете деца и жена ми, която не бе в цветущо здраве точно сега, не можах да остана повече и да видя какво ще се случи. Много исках. Още повече, че наблизо има заведение, което дънеше много по-силна музика. Дори много пречеше на свиренето ми (защото свирех в близост до него и аз). Прибрах се.

Справка с наредбата

За съжаление не останах повече във Варна. Прибрах се и веднага си направих справка с въпросната Наредба за Обществения ред на община Варна. Познайте! Няма текст, който да забранява дейността на уличните артисти. Извадих отделни части от нея, които касаят уличните артисти (и то не всички, защото някои не вдигат шум). За тези, които не искат да се ровят в цялата наредба ги предоставям.

Не съм се вдълбавал да изчета и останалите над 40 наредби на Община Варна. Може някъде в тях или допълнителните документи към тях да има текстове, които касаят уличните артисти. Факт е, че това ченге не беше наясно за какво е там. Факт е, че не знаеше как да ми затвори устата. Факт е, че ако бях сам щях да остана да му гледам сеира още доста време.

Post navigation