Пътепис на един уличен музикант в общината

Как се случи?

Тази година (2016) бях във Варна и там видях страхотен уличен китарист. Надъхах се. Реших, че и аз мога да опитам. Излязох, посвирих и много ми хареса. За щастие, явно и на хората им се хареса. Отзвукът е повече от позитивен.

Разрешително?

За второто излизане на улицата реших да мина по регламента определен от Община Русе и да си заплатя таксата от 0,60 лв. на ден, около която се вдигна толкова шум в Русе, когато Общински съвет приемаше това решение. Отидох в Административния център на общината, обясних за какво съм отишъл и ме изпратиха уж на определеното за това гише. Заявих, че планирам да свиря на главната улица и искам да си платя таксата, която е определена. Жената пред мен мига на парцали, чуди се за къде съм, помисли малко та ми даде да попълвам бланката за общоградски събития (митинги, протести, шествия и др.). Гледах и аз, мигах, пък взех да попълвам. Където знаех какво да напиша… Имаше въпроси в бланката, които нямаха никаква допирна точка с това, което планирах да правя. Жената прие документа и започна да го оформя. Попитах отново за таксата, тя се замисли и звънна по телефона на своя колежка, за да попита как да постъпи. Разбрах, че е по заместване. Т.е. има причина да не е запозната с всичко (особено с такава рядка форма на събитие). ОК. Звъня тя, говориха си, тази от телефона каза нещо и последва странната реакция. Жената от гишето смачка бланката, която попълних, хвърли я и каза „Върви и свири. Няма да ти направят проблеми.„. Не знаех да се радвам ли или не. Въпреки това се накефих. Спестих си ходене по институции. Излязох, свирих. Мина супер. Излязох и следващата седмица. Супер! Една колежка се зариби и излезе и тя (само че с пеене).

Проблем!

Да, ама на шефа на едно от централните русенски заведения (нарочно не споменавам кое) не му допаднало, че свиря там. Всъщност проблемът не е, че свиря, а че звукът бил силен. И какво мислите, че се е случило??? Вместо да изпрати някой от персонала си да ме помоли да намаля, нашият (понеже е с връзки в ГЕРБерските среди) звънна на своя човек в общината. Още на другия ден имаше (обърнете внимание) УСТНА заповед за органите на КООРС, всички улични музиканти да се гонят от центъра. Разбира се, понеже не могат да изгонят тези, които имат въпросното разрешително, вече беше необходимо да имам такова.

Пак за разрешително

Още на следващия ден (петък) сутринта цъфнах в сградата на Община Русе. Този път вече разпитал и разбрал, че тези, които трябва да ме обслужат, се занимават с тротоарно право. Така посетих кабинет 112 (известен на всички, които са плащали тротоарно право). Жената там бе далеч по-запозната от процедурата, но не достатъчно. Даде ми правилния формуляр и ми заяви, че е необходимо да притежавам диплома за музикално образование.

Удостоверение за музикантлък

Мигом очите ми станаха на палачинки. Наистина ли??? Само тези, които имат образование ли са музиканти??? Явно половината от световно известните изпълнители не са достойни да свирят в Русе. Казах, че нямам такова. Женицата вдигна рамене и каза „Не може иначе“. Окей, а няма ли други начини? Тя отговори, че трябва някоя институция да декларира, че съм музикант. И това щяло да свърши работа. Отново замигах на парцали. Нима ако не си признат от някоя институция, не си музикант??? Мога да изброя десетки (повечето по-добри от мен) музиканти от Русе, които нямат нищо общо с институции. Зададох въпроса дали онзи с акордеона (известен като чичо Сашо) има кетап, та свири на центъра. Отговориха ми, че бил клиент на психиатрията и затова минавал. Реагирах остро. Та да взема и аз да им стана клиент??? Както и да е. Попитах дали удостоверение от Читалище „Ангел Кънчев“ (мястото където репетирахме с Rockada) ще свърши работа и тя потвърди. Мигом звъннах на въпросното читалище и около час по-късно имах необходимия „кетап“ (за което безкрайно благодаря).

Разговори с централните заведения

Върнах се отново в 112-та и какво – обедна почивка от 12 до 13 часа. Използвах времето за да хапна на крак нещо и аз, след това посетих заведението, което се „размрънкало“ по повод музиката. Срещнах управителка (или поне така се представи). Попитах я защо, аджаба никой не дойде да ми каже „Пич, намали малко!“, а директно тръгнахме да се оплакваме на „татко“. Тя отговори, че шефът й така преценил. Тя музиката била хубава, ама много силна. Абе хора, аз на никого не искам да преча. Трябваше само някой да ми каже. Може и да има кофти акустика на това място, да резонират сградите, знам ли какво още… Обясних им, че си вадя разрешително и че следващия път ще съм изряден и дори и право няма да имат да ме спрат да вдигам шум (до 23 часа), но бих намалил, ако ме помолят. Разбрахме се все пак, че ако има проблем със силата на звука, вече ще ми сигнализират някак.

За по-сигурно минах и през другото съседно заведение и потърсих шефа. Видях се с него и попитах дали му преча. Той, като разбра кой съм се усмихна и ми каза, ако може да излизам по-често. Обясних му, че на този етап няма как да стане. Той дори ми предложи помощ, ако ми трябва, и ми каза да застана по-близо до неговото заведение, за да не преча на другото и да се кефят неговите клиенти. Речено – сторено. Вече знаех, че четвъртото ми излизане ще е с леко променена локация.

Опознай общината, за да я обикнеш

  1. Та, като мина почивката посетих пак 112-а. Госпожата ми каза, че щом имам всички документи съм за Гише 1 отпред. Беше ми обяснено също, че не можело тъй един ден да свиря, а друг не. Разрешението се давало за диапазон от дни, без накъсване и минимум за 15 дни. Т.е. трябва да си платя таксата за мин. 15 последователни дни, пък ако искам само един или два от тях да ползвам. Моля??? Ама аз искам да свиря само в съботите, бе!!!
  2. Наредих се на гишето и заявих, че нося необходимите документи и искам да си платя таксата. Какво смятате, че се случи??? Недоумяващ поглед. Жената от Гише 1 беше много любезна и отзивчива (за разлика от колежката й от 112). Попита колежки как трябва да се постъпи и ме посъветва да се обърна към друга г-жа от третия вход на общината на 2 ет. (само там не бях ходил), за да не объркаме нещо.
  3. Качих се аз. Потърсих въпросната служителка. Тя също като колежката от Гише 1 – много любезна и опитваща да помогне – отвори наредбите, прегледа и каза. Не съм сигурна как да постъпя. Нека да се качим при юриста.
  4. Качихме се. Той чете, чете и рече „В нашата община наредбите имат много конфликтни моменти и това е единият от тях. Реално трябва да бъда заведен рамо до рамо с търговците, но да платя тротоарно право на преференциалната цена (а не на тяхната). Отново последва мигане на парцали от моя страна. „Ами… да слезем да уточним детайлите при колежката“, каза тази от 2 етаж. Ако знаех, коя е колежката щях да я спра.
  5. Тръгнахме отново към 112-а. Вече поизнервени от ситуацията, влязохме и започнахме да обсъждаме. Въпреки становището на юриста госпожата от 112-a държеше, че трябва да са пакет от дни заедно и не може да се късат. Ама защо??? Не спирам да питам. Накрая ми бе заявено в прав текст че, видиш ли, те ми правили компромис и да не съм се разправял много. Ей тука вече ми кипна. Казах им, че системата им е малоумна. Дори не съм убеден, че трябва да доказвам, че съм музикант. Тя ми се сопна, че трябвало да съм запознат с общинските наредби, преди да тръгна да си вадя документи. Отговорих вече на висок тон „С кое??? С това, което ви е работата и вие сами не познавате ли??? По-лесно щеше да ми е да се преместя в друг град, вместо да се занимавам цял ден вече с вас.“. Тогава попитах дали ако имам отказ да ми одобрят искането, би било редно отказът да е мотивиран (т.е. да е посочено на какво основание ми се отказва). Отговорът бе „Да“.
  6. Затворих вратата след себе си и отидох отново на Гише 1, където обясних на любезната дама, че искам да подам искане за два дни (тази и следващата събота). Тя ми заяви, че не може да ми обещае, че ще има отговор за тази седмица (защото е вече 14:45 в петък, а аз го искам за съботата). Казах, че съм съгласен. Каквото – такова. Платих си таксата в банковия клон (2 дни Х 0,60 лв. + 0,50 такса за банката). Подадох целия набор от документи, жената ми пожела приятен ден и най-накрая напуснах административната сграда на Община Русе.

И за финал

Въпреки че нямах официално разрешение, (още) в съботата излязох да свиря с леко притеснение да не дойдат служители на КООРС и да ме изгонят. За щастие, всичко мина успешно. Предполагам, че са били предупредени, че съм подал документи и съм платил таксата (въпреки че фактически още нямам разрешително).

Още в първите работни часове в понеделник получих обаждане от Община Русе, че разрешителното ми е готово. Приятно съм изненадан от бързото издаване на въпросния документ с оглед на това, че малко хора в тази сграда знаят процедурата, регламента и условията за издаването му. Още повече – документът бе издаден за два дни и то разпокъсани. А уж не можеше така. Тези дни ще проверя дали наистина се изисква и документ за музикално образование.

Post navigation