От София до Русе за 12 часа

Събота, 4:48 ч. (тъкмо се прибрах у дома)

Едно наистина емоционално пътуване направих днес. Пътувах с автобус на фирма Юнион-Ивкони от София до Русе. Потеглихме в 16:30 ч. на 20 февруари и стингахме в Русе в 4:15 ч. на 21 февруари. По пътя минахме през 2 задръствания, едното от които ОГРОМНО. Добре, че шофьора и колежката му бяха свестни.

В първото задръстване кога точно попаднахме не знам, защото бях заспял. Стюардесата ме събуди като съобщи, че ще чакаме поради задръстване. Намирахме се на магистралата на излизане от София, близо до Витиня. Там чакахме около половин-един час. Стори ни се много, без въобще да предполагаме какво ни предстои. Няколко километра по-нататаък започна голямото чакане. Задръстването нас ни свари на изхода от село Радомирци, след Луковит. Висяхме там с часове.

Сега смятам да се наспя и утре на свежа глава да довърша разказа си тук.

Събота, 11:08 ч. (прясно събуден)

Още като потегляхме от София имахме очакванията, че е възможно да има забавяне по пътя. След задръстването на магистралата до Витиня си помислих, че това ще всичко. С това чакане и по-бавната скорост си направих една сметка, че може около 10 часа да съм в Русе. Малко след това един от пътниците извика съюардесата и й съобщи, че говорил с негов познат, който го предупредил за голямо задръстване около Радомирци. Така и се оказа. Точно в края на селото автобуса спря. Часът беше малко след 20:00. За наше разочарование се оказа, че автобуса, който е тръгнал от София за Силистра  в 14:00 часа е малко пред нас. Шофьора проведе няколко разговора със шефа си и с други хора (вероятно колеги). В един момент привлече вниманието ни и съобщи, че забавянето вероятно ще е голямо и имаме два варианта – да останем там и да чакаме или да се върнем в София. Отзад се обадиха двама-трима които бяха бесни на целия свят, предлагаха да минаваме по второстепенни пътища (главните не бяха почистени та камули второстепенните), да се върнем в София и редица още абсурди. Изкараха виновни касиерките на автогарата за това, че не били информирани за ситуацията по пътищата. Искаха телефона за оплаквания на фирмата. Дали зъняха – не знам. Само знам, че в един момент млъкнаха, защото ние ги взехме на базик и започнахме да се шегуваме с малоумните им предложения. Въпреки всичко от екипажа на автобуса пуснаха един лист с въпрос какво да правим. Много повече от половината разбира се смятаха, че трябва да продължим напред. Добре и направихме. Малко по-късно получихме информация, че назад положението било още по-тежко. Ако бяхме послушали тези идеоти щяхме да си набием сериозен автогол.

Шофьора се взе в ръце и започна да създава някакъв ред на пътя. Истината е че успя. Премести 2 тира и направи път на автобуса пред нас и съответно на нашия. Да, но 1 км по-нататък отново спряхме. Там вече мърдане нямаше. Разбрахме, че напред има полицаи, които се опитват да разрешат ситуацията. Остана ни само да чакаме. Полицаите внесоха ред в цялата ситуация. Това добре, но се оказа, че отново не можем да продължим. Пътя бил затворен, защото опесъчавали. Около 12 часа се видя светлина в тунела. Пуснаха насрещната на нас колона, водена от две машини. Малко след това ни пуснаха и нас. Тогава се отпуснах и заспах. Събудих се на спирката в Плевен, след това в Обнова. Момчето до мен ме събуди като бяхме вече в Русе. А можеше ли да продължа за Силистра, а?

Искам да ви кажа, че съм благодарен за духа на екипажа на автобуса. Повечето шофери щяха да се изнервят, да изнервят и пътниците и вероятно да направим някоя глупост. Тези обаче не. Обръщаха всичко на майтап и така чакането стана далеч по-леко.


Вижте по-голяма карта

, , , , , , , ,

Post navigation