Музикални проекти

Вижте още и „Големите концерти“!

/В редовете отдолу ще прочетете цялата ми музикална история. Знам че е малко дълга но се надявам да не е оттегчителна./

Началото

Започнах да „свиря“ в първата си група като бях 12 годишен. Това беше по-скоро детска игра. Вземахме от приятели акустични китари, събирахме децата от блока в един апартамент и правехме концерти. Барабаниста свиреше на кашони, легени и други такива неща. Записахме „албум“ с един малък касетофон. Имахме даже и LIVE – запис. Общо взето много се вживявахме. Забравих да спомена, че никой от нас не знаеше как се държи дори китарата. Представете си какво е представлявала „музиката ни“. По-късно направихме „най-големия си хит“, който бе с цели 2 акорда. :-)

След известно време си купих първата акустична китара. Започнах да ходя на уроци по класическа китара при Валентин Спасов, но осъзнах, че класиката не е моята стихия и се върнах в HEAVY METAL-a. През това време вече бях разбрал, че това, което съм правил досега е игра. Купих си първата електрическа китара и с Пешо Макавеев започнахме да събираме група. Така и не успяхме.

Viper

Може би около година по-късно ме поканиха да свиря в група VIPER – първия ми по-сериозен състав. Свирехме здрав HEAVY METAL. Групата имаше някаква харизма. Никой от нас не беше кой знае колко добър музикант, но още на първото си участие в местния фестивал взехме 3-то място. От тук стартирахме. От всеки фестивал си тръгвахме с награда. Свирехме по клубовете в Русе и в околните градове. Групата постепенно придоби популярност в града, на която не се радвахме дълго. През 1998 година направихме и първия си запис в студио Фаворит. Песента можете да чуете тук.

Известно време след това основателя на VIPER напусна групата и променихме името на ADELARIS. Точно тогава твърдата музика започна да губи популярност и като че ли загубихме сила и желание да свирим, след което се разпаднахме.

Състав:

  • Вильо – бас (VIPER)
  • Ивайло Койчев – вокал (по късно сменен)
  • Божидар – китара (по-късно сменен)
  • Иво Минчев – китара
  • Бранко – китара
  • Мишо – барабани (по-късно сменен)
  • Камен (Камбата)- барабани
  • Ивайло Димитров (Пикапа) – вокал
  • Даниел (Дънса) – бас (ADELARIS)

Светло Сиво

Следващaтa формация, в която участвах беше група СВЕТЛО СИВО. Тази група продължи успеха на Viper и Adelaris. Отново награди по фестивалите и само добри отзиви. По-късно заради интрига настроена срещу мен бях изгонен от Светло сиво и бях заместен от Митака (Fobos). Не след дълго групата се разпадна.

Състав:

  • Светльо Бахчеванов – барабани
  • Иво Минчев – китара
  • Чочо Дуканов – клавирни
  • Ивайло Димитров (Пикапа) – вокал
  • Светльо (Дядо) – бас
  • Димитър Митев (Митака) – китара (след мен)

Poly

Следва един период на преосмисляне на интересите и желанията ми. Около година и половина не се занимавах с групи. Бях отвратен от междумузикантските взаимоотношения в Русе. Реших да се насоча към по-комерсиални проекти. Тогава се появиха момчетата от група Поли. Групата свиреше алтернативен рок и гръдж. Никой от тях не блестеше като музикант, но в групата имаше някакъв заряд и още един голям плюс – много добър вокалист. Поканиха ме. Приех заради предизвикателството да свиря в група с други разбирания и ниво от моите. Беше трудно. В един момент започна да не ми понася, хора които не знаят как да хванат китарата да ме учат и напуснах. След мен напусна и Ичо – вокалиста. Тогава групата взе за вокал Игор – един жесток глас, с когото тогава работехме като музиканти в един ирландски пъб. Заминаха за София. Пуснаха ги по БГ радио, подгряваха на HIM и това беше достатъчно за не изържат напрежението и да се разпаднат.

Fahrenheit

FahrenheitПрез това време с някои стари приятели направихме група Fahrenheit (кръстена на албума на ToTo). Почти перфектния състав, според мен. В тази група участваха трима от най-добрите ми приятели и до днес. Много хубава група, която се радва на успеха си твърде малко. Само едно зашеметяващо участие в Разград и се разпаднахме. Вината за това до голяма степен е моя. Държах се некоректно съм останалите (с моя пуберски акъл) и това беше достатъчно.

След Fahrenheit реших да не се заминавам с групи защото с повече хора се работи по-трудно (въпреки, че в случая с мен се е работело трудно). Насочих се към по-камерните формации. От групата Fahrenheit остана едно акустично трио (аз, Чавдо и Ния). Подготвихме клубна програма и започнахме да свирим всеки четвъртък в клуб Funky (бившия Канас). След това Чавдо и Ния заминаха и отново останах сам.

Състав:

  • Чавдар Антонов (Чавдо) – вокал и бас
  • Ния Бунарджиева – вокал
  • Светльо Бахчеванов – барабани
  • Иво Минчев – китара
  • Пешо Макавеев – клавирни и вокал

Tinder

Тогава се сетих за един стар познат, който пее брилянтно. Обадих се на Оги Кирилов и заедно направихме акустичен дует Tinder (ОгнИво). Продължихме във Funky. Затвориха заведението и намерихме поле за изява в други заведения. Един добре обезпечен фен на музката спонсорира наш запис и така записахме песента на Оги „Wayside Motel“. След това с Оги направихме запис и на моята „Последна помощ“. Веднага след това той замина да работи извън страната. Това беше краят и на Tinder.

Втора музикална пауза

Това беше втората ми голяма музикална пауза. Бяха онези времена, в които връстниците ти завършват училище и тръгват да търсят късмета си по белия свят. Отвориха границите и много моментално се изстреляха навън, други си търсиха късмета в София и др. градове. В Русе не останаха свестни музиканти, с които да си паснем. През този престой, обаче осъзнах няколко важни неща. Човек не може да избяга от същината си. Рокът е това, което исках да правя. Другото нещо, което разбрах е, че музиката е средство за удоволствие и в никакъв случай средство за препитание (поне за мен). Просто осъзнах, че всички комерсиални проекти, с които се бях хванал са затъпили усещането за емоционалния „оргазъм“, който изпитвам, когато се качавам на сцената.

Stormblast и Владо Караджов

Тогава се обадиха момчетата от група Stormblast. Техният китарист Мартин бе заминал за София и имаха нужда от нов. Групата определно не струваше. Стила беше хеви, но само това май беше якото. Барабанистът беще добър. Всеки един от групата теглеше към нещо друго. Веднага ми направи впечатление невероятният глас на Владо и може би заради това се съгласих да свиря с тях. Опитах да им дам някои съвети и посоки за развитие на групата (които само Владо разбра) и групата по-късно се разпадна (повтори се историята с Поли). За щастие аз и Владо запазихме добри взаимоотношения. Бяхме

Rockada

Малко по-късно един познат ми показа едно заведение зад халите в което се пуска рок. Става въпрос за бар Рокада. Стъпих там за първи път на 16.06.2006 г. – един ден преди рожденния си ден. Останах там до 7 часа на другата сутрин. С Чавдо извадихме една китара и си направихме супер купон. Започнах да ходя редовно там. Чувствах се като удома си. На следващия китарен купон там, реших да извикам и Владо с неговата кухарка. Отново си тръгнахме по светло. Тогава ни хрумна ей така само да опитаме за кеф да напаравим нещо като акустичен концерт там. Без обява, без реклама. Една събота извадихме малко налична техника и започнахме. Хората не очаквали такова нещо реагираха много бурно и доволно. За нас кефа беше не по-малък. Тогава решихме да го направим още по-яко. Джем сешън с цяла банда. Цялото заведение се пръскаше по шевовете от хора.

Това се повтори още два пъти. Така след третия гиг аз, Владо, Ники, Пацо и Росен се събрахме и основахме… Rockada

Признавам си, че никога съм свирил в по-добра група. Освен всичко друго и членовете и са супер хора. Това беше групата за която съм мечтал. За малко време постигнахме много успехи. Групата сама дърпаше напред.

Още едно доказателство за качеството на групата е резултата от поп-рок фестивала в Несебър 2007. Група ROCKADA се завърна с пет награди. Едната от тях е мое притежание. Спечелих наградата “Най-добър инструменталист – соло китара”.

Rockada мина през много перипетии и проблеми. Пълната история на Rockada, както и подробности около членския състав на група, до разпадането й са описани в Wikipedia. Повече видео от групата има в официалния й YоuTube канал.

Аз като уличен музикант или  Ivo Minchev’s Street Guitar Interpretations

През лятото на 2016 година започнах да свиря на улицата. Да си уличен музикант е меко казано вдъхновяващо. Не бях свирил на улицата от… 1996-98 година някъде, когато с един приятел свирехме с акустични китари и пеехме в Созопол, за да можем да си удължим почивката.

Тази година (2016) бях във Варна и там видях страхотен уличен китарист. Надъхах се. Реших, че и аз мога да опитам. Излязох, посвирих и много ми хареса. За щастие явно и на хората им се хареса. Повече за тези събития – във фейсбук страницата.

Защо свиря на улицата?

Ами, защото съм един от тези музиканти, които имат нужда от контакт с публика, за да се поддържа музикалния живец. И тъй като сега нямам група, с която да имам сценични изяви намерих алтернативен начин да се срещам с публика.

Дали ако си намеря група, ще спра да свиря на улицата?

Не знам. Нека да се случи и ще кажа тогава.

Още мало интересна информация по темата има в категория „Улично изкуство“ в блога.

Ivo Minchev’s Street Live | Promote Your Page Too

LONG LIVE ROCK ‘N’ ROLL!!!

4 thoughts on “Музикални проекти

  1. Ivo,

    koga 6te doidete v Blagoevgrad da svirite??? Sigurna sym che 6te pridobiite mnogo fenove i tam. Haide prez kraia na Okomvri :) ??

    1. Ами Роси… Много ни е пътя до там. Поти цял ден е. Не е невъзможно стига да има добра оферта от местен клуб там. За нас ще бъде удоволствие, защото има много готини хора там.

  2. Леко ти е убегнал факта че не си се „махнал“ а направо са те изгонили от някои групи заради предизвикани от тебе скандали ама айде. По-леко с егото – сравнително добър музикант си, но е отврат да се работи с теб. Затова и си сам музикално. Успехи.

    1. Най-много обичам да споря с анонимни страхливци. Застани зад думите си с името си, човече. От какво те е страх???

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *