Мусака с листи за баница и тиквички

Днес реших да наготвя нещо, с каквото имам удома. Намерих 4 тиквички, които от доста време „охраняваха“ хладилника, та беше време да ги употребя. Тиквичките за мен с скучна храна. Децата ги ядат понякога, понякога им се мръщят. Мислих, търсих някакви рецепти. Накрая реших да си измисля нещо свое.

Продукти:

  • Олио
  • Тиквички (3-5 броя)
  • 6 яйца
  • 200 гр. сирене
  • 3-4 скилидки чесън
  • листи за баница, може и стари (6-7 листа)
  • доматен сос
  • магданоз
  • две лъжици кисело мляко

Приготвяне

  1. Постелих в тава хартия за готвене за да не залепват тиквичките. Мазнах с олио хартията и наредих по дъното ред тиквички, наразяни на колелца. Колелцата бяха по-дебели, около 3-5 мм.
  2. В купичка разбих 4 яйца, натроших в тях сиренето. Направих експеримент, който се оказа успешен Имах стари листи за баница, които се трошаха и реших да ги използвам. Натроших ги в сместта и хубаво обърках. Получи се хомогенна смес.
  3. Половината от тази смес излях върху тиквичките в тавата. Нарязах скилидките чесън на малки парченца и поръсих малко върху яйчената смес, като си оставих и за после. Сложих и малко подправки. Отгоре успях да покрия с един лист от листите за баница, като разделилтел. Капнах малко мазнинка и сипах тънък слой доматен сос (става и с домати на колелца, ама мойте свинки им се мръщят). Върху дом. сос подредих още един слой тиквички.
  4. Изсипах останалата част от яйчената смес, пак ред листи, чесън, доматен сос, магданоз. Същата работа като от т. 3. При необходимост може да си предвидите и трети слой.
  5. Най-отгоре вече подредих тънко нарязани на колелца тиквички. Поръсих с малко мазнинка и размазах добре за да покрие мазнинката всички тиквички
  6. Сложих тавата в предварително загрята фурна на 250 градуса някъде. Извадих я, когато горните тиквички вече започнаха да се запичат и да стават твърди. Обърках останалите две яйца с киселото мляко и направих заливка. Запекох за още 10-15 мин.

Когато децата ме попитаха какво ще ядем им казах, че не знам. Манджата си няма още име. В лицата им прочетох „О, нееее!“. Седнаха на масата. Аз самия също не знаех дали става за ядене. Пръв опита Оги. Ние зачакахме реакция, за да знаем дали да се пробваме :) . Реакцията беше, че се нахвърли върху останалата част от порцията си и започна да духа, за да изстине по-бързо. Явор не се поколеба и също ме похвали. Ядохме и си сипахме допълнително.

Да ви е сладко.

Post navigation