Живеем втори живот

Трудно ми е да изразя безкрайното си щастие в момента. Аз съм един от най-щастливите хора. Чувствам се като герой от Библията, който е имал среща-изпитание с Бог. Радостта ми е породена от един единствен факт…

AЗ СЪМ ЖИВ!!!

ПунтоИстината е, че като се изправиш пред смъртта и всичко най-накрая е свършило в твоя полза – то тогава си щастливец. Аз съм щастливец. Ние в момента живеем втори живот. Няма да тормозя повече читателите…

Вчера (22.04.2008 – вторник) преживяхме катастрофа. Бързам да уведомя всички, че и двамата пътници сме невредими. Ама като кавам невредими – имам предвид, че на базата на това, което ни се случи е живо чудо, че сме без наранявание. Аз дори не пролях и капчица кръв.

В следствие на технически дефект новата ми кола Fiat Punto замалко не ни уби. Движех се със 60 КМ в час на шосето на излизане от Плевен. Родителите ми бяха в колата пред нас. Ограничението беше 70 и аз погледнах киломертажа на колата. Следващото нещо което помня, е че бяхме вече по таван. Прясно купеният автомобил се оказва неизправен. На мост в града се къса предната полуоска, след това и десен носач (или обратно). Колата се унася на дясно, удря се в пътния знак за ограничение на скоростта 70, който я преобръща по таван. Автомобила се влачи така около 40 метра. Докато колата се влачи по таван, чух Лидия да крещи. Обърнах се, видях че е добре и дори се успокоих, че крещи (според правилата на първата помощ тези, които крещят са по-добре от тези, които мълчат). Колата спря. Първото нещо, което направих е да откопчея колана си, след това колана на спътницата си (слава богу че бяхме с колани). Успях да отворя вратата си. След това един дребен човецец ми помогна да се изправя и хукнах да отварям вратата на спътницата си. За беда тя заяде. Върнах се обратно към моята врата, но дребния спасител вече изваждаше момичето до мен, което продължаваше истерично да трепери и вика от уплахата. Като видя, че сме добре човека ни прегърърна. В този момент се сещам за майка ми и татко ми. Поглеждам и ги виждам как тичат към нас. Прегърнах момичето, след това прегърнах и тях. И двамата с нея бяхме невредими. Тя има само една цицина на главата и леко порязване на дясната ръка породени от отпускането на колана. Продължаваше да трепери. В този момент се замислих, какво ли е да видиш детето си в такава ситуация в огледалото за задно виждане. Баща ми е видял всичко. Цялата сцена.

КАТ дойдоха и си заминаха без да пишат актове, протоколи и т.н. Автомобила беше с транзитни номера. В началото ме обзе жал. Една от мечтите тъкмо се беше сбъднала и се наложи да се простя с нея. След това бях изпълнен с яд към таратайката и я наритах яко. Сега все още я мразя.

Скоро дойде и приятеля на баща ми – Хрис, който ни помогна да натоварим колата на автовоз и да я закараме някъде (дори не знам точно къде е). Потеглихме към Русе с колата на баща ми и в този момент започна да ми просветва пред очите и да осъзнавам, какви късметлии сме с Лидия.

  1. Добре, че бяхме с колани. Иначе щяхме да сме с много по-сериозни наранявания.
  2. Добре, че се ударихме в знака, иначе щяхме да хвръкнем през моста.
  3. Добре, че се движехме със 60 КМ. Ами ако бяхме с 90???
  4. Добре, че родителите ми бяха пред нас и ни помогнаха след това (не е много добре, като знам какво им причиних).
  5. Всичко е добре, когато свършва добре.

Докато пътувахме звъннах на повечето от приятелите си, за да събера тези, които са в Русе и да кажа на останалите да се почерпят за наше здраве. Вечерта се събрахме в един клуб и пийнахме порядъчно. Решихме концерта на Rockada в петък да е на свободен вход за здравето на всички.

Живота ми придоби друг смисъл. Оценяваш нещата по друг начин. Забравяш за материалното, сещаш се, че имаш само един живот, а коли или пари можеш да имаш много или малко и пак ще си жив.

Имам към вас следните съвети:

  • Радвайте се на живота!
  • ВИНАГИ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПРЕДПАЗНИ КОЛАНИ!
  • Като купувате кола, минете през сервиза преди да я платите!
  • Обичайте се!

Това е!

, , , ,

Post navigation