Жив да не бях – има банкова адекватност

Явно постепенно започваме да влизаме в 21 век. Тук-таме някои институции се посъбуждат и осъзнават, че има и друг начин.

В четвъртък отидох до банковия клон на Райфайзенбанк, който ме обслужва за да си получа новата дебитна карта, за която получих SMS, че е готова, без дори да пускам молба за преиздаване. Стара практика на банката ми, но разбрах, че вече не е само на тази банка. Все пак, когато започнаха тази практика в останалите банки не беше така. Похвално.

Вземам си картата аз и по-късно същия ден минавам през банкомат на друга банка (Първа инвестиционна) за да изтегля сума пари. Изтеглих каквото ми трябваше, направих опит да сменя пин-а, за да не е този от плика, но не можеше (явно заради това, че е на друга банка). Типично за петък вечер (мозъка ми изпържен) забравям картата в банкомата и той си я прибира. Това, че се усетих за грешката си в петък в 18:00 часа е друга тема. Ошашках се, впрегнах и Мария, ядосах се, ядосах и нея… Не знаех къде ми е картата и обърнах колата и къщата. Предположих, че може да е в банкомата.

Днес реших просто ей така да мина през клона на Първа инвестиционна банка, на чиито банкомат предполагах, че ми е картата. Паля колата, отивам, влязох, попитах. От банката излезе млада висока дама, отвори банкомата и извади две карти, от които едната моята. Зарадвах се. Грейнах. Жената, обаче ме попари. Оказва се, че няма право да ми върне картата. Въпреки, че имената ми са изписани на нея, а аз предоставям ЛК. Викам – „Добре. Обадете се на банката издател (сиреч на Райфайзен) и поискайте да Ви подадат срещу номера на картата кой стои.“. Не можело. Процедурата била картата да се изпрати в централата на ПИБ в София, от там в централата на РББ в София и от там в Русе. Процедурата отнемала около месец. Започнах да мигам на парцали… Наистина ли???

Паля колата и с кръв в очите отивам в офиса на РББ, където разказвам какво ми се е случило. Жената ми обясни същата процедура. Изтрещях и повиших леко тон с думите „Вие осъзнавате ли колко неадекватно е всичко това, което се случва??? Вие знаете номера на картата ми, знаете данните ми, казвам Ви къде е карата и не можете да я изискате, а трябва да мине през София, за да стигне пак в Русе???“. Жената ме погледна, помоли ме да се успокоя и започна да върти телефони. Два-три разговора по-късно ми казва, че има възможност и да се прескочи процедурата. Помоли ме да отида до офиса на ПИБ и да поискам имейл на служителката, която взе картата ми, за да може банката да изпрати официално становище, че видиш ли аз съм собственика й, та барем ми я върнат.

Пак паля колата. Отивам до ПИБ, срещам се отново с високата дама, обяснявам. Тя звъни някъде, вади листче и пише. Затваря телефона и ми подава лист, на който има номер. Факса на банката в София. Такова са ми дали – такова ще занеса.

Паля колата отивам в РББ, давам листчето. Служителката звъни някъде, обяснява, диктува номера, говори още малко, затваря и ми казва, че факсът ще е при другата банка до 10 мин.

Реших да им дам повече време. Седнах на близкото заведение и пих едно кафе. Пак паля колата, отивам до ПИБ, уведомявам високата дама, че факсът трябва да е получен вече, тя звъни някъде, говори, затваря. Извади заветната карта и един формуляр. Помоли ме да го попълня, попълних, даде ми картата и ми каза, да отида в клона, който ме обслужва, за да се активира, защото била блокирана. Викам… явно банкомата като си я пробира после я блокира от съображения за сигурност.

Паля колата и тръгвам към РББ. Влизам. Служителката (Боряна Борисова) вече ме гледа тревожно и почти уплашено. Казвам й, че всичко е ОК и картата вече е в мен, но са ми казали, че трябва да я отблокирам. Тя заявява, че е проверила и не е блокирана. Мога да си я ползвам. Съветва ме да изпробвам това на банкомата отвън. Излизам, тегля пари – работи. Сменям пина – прие ми новия. Влизам в клона с усмивка да благодаря.

Явно все пак, има начини да се избегнат тежките процедури в нашата държава (или поне в някои банкови институции). Лошото е, че това не се предлага по подразбиране, а по подразбиране се прилага дългата схема. Защо е толкова трудно да се мине по късия път???

В края на краищата писах благодаствен имейл до РББ, за това, че служителката въпреки, че й се озъбих намери начин да ме обслужи и съвсем любезно да ме обслужва след това. Е, разбира се два пъти й поднесох извиненията си. Все пак не е тя измислила процедурите, а тя намери вратичката между тях.

Най-странното е, че никоя банка не ми поиска такса за това. Бях готов да кихна някаква глоба или такса за загубена/забравена карта. Все пак никой не ми е виновен, че съм заспа…

Post navigation